Защо крещиш? Накарай ги да ти повярват!

Защо крещиш? Накарай ги да ти повярват!

Днес в училищния двор наблюдавах през оградата как две деца, на не повече от 10 годинки крещяха едно срещу друго. Приличаха точно на онези „диалози“ м

Мисъл на деня – Дай на жената проклетите обувки!
Изтанцувай го тоя живот, мамка му!
Мисъл на деня: Мъжът не е в големите думи, него в действието ще го разпознаеш!

Днес в училищния двор наблюдавах през оградата как две деца, на не повече от 10 годинки крещяха едно срещу друго. Приличаха точно на онези „диалози“ между професионалните боксьори или на футболистите на терена, които опират чело в чело и обясняват какво ще се случи с другия, с майка му, с цялата му рода съвсем след малко. Без да замахнат. Никой не обръщаше внимание на този детски сблъсък в общата шумотевица на междучасието. Спрях и се заслушах. Караха се кой е по-умен и кого обичат повече другите деца от класа. „Аз съм по-умен и затова ще правят каквото кажа аз!“, крещеше едното. По-неумното дете вече плачеше и не оспорваше умността на мераклията за диктатор. Просто крещеше срещу него: „Недей да крещиш тогава. Накарай ги да повярват, че си прав. Аз само предложих нещо различно от теб. И те го приеха. Защо крещиш?“ Отговор в по-висока октава: „Кой си ти, бе, че ще предлагаш, след като аз вече съм казал кое е най-добро и как ще го направим? Какъв си ти?“ Яростта на превъзхождащия премина в кресчендо от безсилие. Плачещото дете: „А нямам ли право?“ Оказа се, че няма. Категорично. С юмрук в лицето.
Нямах никакво съмнение кой ще замахне пръв. Когато ги разтърваха, „умният“ продължаваше да крещи: „Ще го размажа тоя, бе. Малко му беше! Какъв е тоя нещастник?“
И видях десетгодишното огледало на нашата нетърпимост и невъзможност да водим и себе си, и децата по стълбата нагоре към по-красивото, към по-доброто, към по-стойностното без да произнасяме присъди, без да воюваме с грозни думи и без да замахваме един срещу друг. В ума ми се заби крясъкът на плачещия малчуган „Накарай ги да ти повярват. Защо крещиш?“
Личности и стойностни хора се създават с любов и с търпение, с уважение и с добро. Усет и вкус за красота и качество се възпитават с любов. Пиедесталите винаги са глинени и паянтови, когато си се самовъзкачил върху тях, за да съдиш и назидаваш другите. В размахания в превъзходство пръст над главите на останалите, в гнева и в крясъка му са събрани цялото невежество и незрялост да убеждаваш, да учиш, да „возвисяваш зорлем“ някого с обич и уважение, дори да си по-големият, по-умният, по-компетентният, по-добрият. Точно, защото си, не бива.
Накарай ги да ти повярват. Защо крещиш?

Автор: Мария Лалева

    COMMENTS