Малко след полунощ е, а ти не знаеш, че се влюбвам в патологични боклуци…

Малко след полунощ е, а ти не знаеш, че се влюбвам в патологични боклуци…

То си е малко след полунощ и си е време за лягане. И без това бутилката вино е засвирила в тоналност с душата ми и си дрънчат двете в хор - на празно.

Оставял си следи… Пипал си с мръсни ръце по душата ми…
Изтанцувай този танц с мен, скъпи…
Знам една игра, в която хем си риба, хем се давиш. Ще играеш ли?

То си е малко след полунощ и си е време за лягане. И без това бутилката вино е засвирила в тоналност с душата ми и си дрънчат двете в хор – на празно. Изведнъж телефона се развълнува с кратко съобщение. Аз не, признавам си. Не е като да не съм го очаквала. Малко след полунощ е, а егото ти отново е решило да кръстоса шпага с моето. Идея нямам защо се хапем като кучета.

Три дни закъсня това съобщение. Ти сигурно си ги броил, уж не си го видял, ама честно казано на мене не ми пука, защото в една, същата априлска вечер, две години по-рано пак съм я играла тази игра. Извиняваш се, за дето толкова си закъснял с отговора. А, не, на време си е. Точно съм в леглото. Питаш ме как ми е било на вкус да те потърся. Ами горчеше малко си мисля, обаче го отдавам на алкохола. Той си е главния виновник. Защо ли не им сложиха на тези телефони дрегер? Дали не съм си била отрязала ръцете после? Да бе, познай с какво ти пиша сега.

Мисля си, ако беше малко по-умен, такъв разговор щях да ти завъртя сега, но ти си повърхностен консуматор и си идвам директно на въпроса. Кога ще те видя? Знам, че това ти гали болното его и сигурно сега опъваш самодоволна, 24 каратова усмивка, но идея нямаш за хроничното ми увлечение към патологични боклуци. Сякаш не ми стига, че всевишния всички възможни пороци ми е преписал, ами и това сега.

Малко след полунощ е и продължаваме нататък. Интересуваш се дали ми липсваш. Точно толкова, колкото и аз на теб. Май ни е достатъчно, защото за миг замълчахме. Сигурно за да се чудим какво точно ни липсва и дали въобще е липсване. Скоро, може би, сме щели да се видим. Егото ме вика за последен дуел. Искам да ти го отстъпя и да сваля белите бикини, като за бяло знаме. Знам, точно колко ще отброиш до… защото в един, същия април преди две години… Само че от предна връзка ми е останал някакъв панически ужас да се обяснявам и се мъча да съм максимално кратка, да умея да говоря с полу… А то и без това си е малко след полунощ и подминава. Продължава да консумира след полу…вината, докато не задрънчи в симфония с душата ми, и с бутилката вино…
Евелина ❤️

    COMMENTS