Срини се до основи. За да бъдеш щастлив, трябва да си много смел…

Срини се до основи. За да бъдеш щастлив, трябва да си много смел…

Разруха. Понякога се разрушаваме сами. Рушим всичко градено до сега. Изгубваме се. Сякаш висим над дълбока черна пропаст или летим в нея. Не усещаме п

Калина Паскалева: Корекции човек си прави, когато е най-нещастен
Мисъл на деня: Няма никакво значение, че си идеалната жена…
Не си чак толко готин, скъпи…

Разруха. Понякога се разрушаваме сами. Рушим всичко градено до сега. Изгубваме се. Сякаш висим над дълбока черна пропаст или летим в нея. Не усещаме почвата под краката си. Не виждаме за какво да се хванем.
Хората често казват, че сами създаваме тази разруха, защото не знаем какво искаме. Напротив! Рушим, защото знаем какво търсим… и не е това. Не е това, което имаме. Събираме смелост, събаряме всичко, губим и се впускаме в ново търсене.
Не надграждаме старото. Никога.

Преди си мислех, че разрухата е нещо много страшно. Често наблюдавах една стара къща в отсрещния двор. Зимата, покрива и падаше от дебелия сняг. Хората слагаха подпорни греди. Лятото слънцето ги изгараяше. Те можеха да го правят с години, а големите дупки по нея зееха и ставаха все по-големи. Празнотата не се запълва така. Не можеш в нещо старо, да сложиш част от новото и да очакваш да си паснат и да се слеят. Един ден къщата не издържа и падна. Срина се до основи. Превърна се в купчина боклуци. Останки от толкова много сезони надграждане с надеждата да се запази.

След месеци се върнах отново за няколко дни. Мисля, че беше пролетта. Къщата я нямаше. Или поне това, което беше останало от нея. Сега стоеше просто празно поле. Нищо друго. Съвсем изчистено. След година чух, че някой си непознат, дошъл току-що в града е купил мястото и сега строи огромен палат. Щяло да има 3 етажа, големи тераси и красива градина. Нямах търпение да я видя. Хората оставаха изумени от интереса ми към тази къща. Какво толкова? Те виждаха просто една нова къща. Аз виждах … една нова Аз.

Преди си мислех, че разрухата е нещо много страшно. Но всеки път, след като се сривах се превръщах в друго, много по-голямо и много по-здраво. Разрухата е пътят към трансформацията. Тя е дар. Само ако разрушиш до основи всичко, с което не си щастлив, имаш възможността да започнеш да строиш нещо съвсем ново. Само така ще реализираш скицата в главата си… 

За да бъдеш щастлив, трябва да си много смел…

    COMMENTS