Подминах. А точно зад гърба ми пресече младостта….

Подминах. А точно зад гърба ми пресече младостта….

На разстояние. Почти незабележимо. Дори незабелязано. На две дихания. На крачка. На половин импулс време. Зад гърба ми. Толкова близо до него. Почти п

Няма грозни жени! Има бедни жени (Красотата е скъпа)
Даденост! Колко скучно, нали…?
Изтанцувай този танц с мен, скъпи…

На разстояние. Почти незабележимо. Дори незабелязано. На две дихания. На крачка. На половин импулс време. Зад гърба ми. Толкова близо до него. Почти пронизващо. Усещащо полъха.  Леко завъртях рамото. Едва се обърнах. С периферията на очите. Даже на едното око. Точно на сантиметър и два милиметра. За част от секундата. За стотни. Докато успях да забележа…. Зад мен пресече младостта ми.

И спрях. За секунда. Незабележимо. Незабелязано. Развълнувах се като малко дете, на което са подарили рошаво кученце, голяма торта с анимация и много балони. Вълнувах се така, както може да се развълнува само 5 годишно на рождения си ден. Исках да се обърна ексцентрично и импулсивно. За миг. Само за секунда. Непремислено. Да се затичам към нея, че чак да се задъхам. Да скоча на врата и, сякаш в джоба си крие най-вкусните бонбони на света. Да я прегърна толкова силно, че да не може да диша. Нетърпеливо да и разкажа за жената, в която се превърнах. За това, което постигнах вчера или какво предстои следващата седмица. За мечтите, които сънувахме заедно. За победите или как всичко вече е реално и е само на крачка разстояние. За онова, в което вярваше и не вярваше. За малките победи и крачки към върха, които съм направила. Тя би се радвала. Много би се зарадвала.

Но продължих напред. Само за секунда. Незабележимо. Почти незабелязано. Прекрачих право по пътя. Така е било писано, трябвало е да порасна. Но всичко е наред, няма никакъв проблем. Емоциите са само за децата, а аз съм голяма жена….

Подминах. А точно зад гърба ми пресече младостта…. И се разминахме. За секунда. Незабележимо. Почти незабелязано.

 

    COMMENTS