Оставял си следи… Пипал си с мръсни ръце по душата ми…

Оставял си следи… Пипал си с мръсни ръце по душата ми…

Оставял си белези и рани по мен. По кожата, по душата, по любовта ми. Пипал си с мръсни ръце и мазните отпечатъци са навсякъде. Влизал си с кални обув

Защото жените като мен…. не са клише!
Калина Паскалева: Корекции човек си прави, когато е най-нещастен
Няма грозни жени! Има бедни жени (Красотата е скъпа)

Оставял си белези и рани по мен. По кожата, по душата, по любовта ми. Пипал си с мръсни ръце и мазните отпечатъци са навсякъде. Влизал си с кални обувки вътре. Много навътре, където преди теб не бях пускала никого. В най-скритото и най-бялото. Теб! Само теб пуснах там да вандалстваш. Навътре. В най-скритото и най-бялото на душата и любовта ми. Моята бяла и чиста душа. Съвсем беличка и непокътната преди да те пусна. Като бялата мъжка тениска, с която се будех в прегръдките ти. Онази, с която сутрин ти правех закуска и те обичах – наивно, по детски. Толкова бяло и чисто те обичах.

Защо влезе с кални обувки? Защо я нацапа цялата с грозни лъжи и обиди?

След тебе съм я прала хиляди пъти в сълзи. С най-тежките сълзи в очите ми. Не мина! В тях се събираха моретата и все напираха, да удавят света. Да го удавят и да свърши тая мъка моята. Правех си лодка. На нея опъвах душата си. Бялата си душа, като за платно и се мъчех да избягам от теб. Да отплувам в ранни зори към спокойното бъдеще, без никой да види. Да бягам без посока.

Накрая се предадох. Закачих душата си, бялата си душа и я развях пред тебе като бяло знаме. В знак на примирие. Да я пуснеш вече. Да си иде. Да няма. Душата ми! Бялата ми душа, като искрящо бялата тениска, с която се будех до теб. Но ти си влизал с кални обувки във нея. Оставял си петна и отпечатъци. Надраскал си я цялата. Цветовете са се слели – ту топли, ту студени. Като изкуство.

Онази нощ те обичах, много те обичах, но премълчах. Прехапах си устните до кръв, а после старателно ги изтрих с душата си – с бялата си душа и я изхвърлих на пода. След теб старателно почистих всичко, пуснах щорите, загасих лампите и заключих вратата. Само тази бяла тениска оставих на пода – като бялата ми душа, в която си влизал и си оставял отпечатъци. Да стои и да напомня, че аз и ти, някога, някъде…. Сме създали изкуство…

Благодарим на Games of minde  за вдъхновението.

    COMMENTS