Калина Паскалева: Корекции човек си прави, когато е най-нещастен

Калина Паскалева: Корекции човек си прави, когато е най-нещастен

Напоследък, често си задавам разни въпроси. Разсъждавам над човешкото щастие. Скролвайки из фейсбук, попаднах на един пост от известната писателка Кал

Даденост! Колко скучно, нали…?
Малко след полунощ е, а ти не знаеш, че се влюбвам в патологични боклуци…
Знам една игра, в която хем си риба, хем се давиш. Ще играеш ли?

Напоследък, често си задавам разни въпроси. Разсъждавам над човешкото щастие. Скролвайки из фейсбук, попаднах на един пост от известната писателка Калина Паскалева. Така ме преряза отвътре, че реших да го споделя и с вас.

„Корекции човек си прави, когато е най-нещастен, когато се чувства най-нежелан, неоценен или незабележим. Или поне аз съм била в едно от тези състояния. Гледайки 9 години назад във времето, така си обяснявам глупостта с пластиките си… Търсила съм нещо, което никога не е съществувало и наивно съм вярвала, че чифт нови гърди ще променят реалността ми. Самочувствие с тях не се придобива, то идва едва когато оставиш следа. Творческа или професионална. Възможно е и течението да ме е понесло, но не това е била конкретната причина. Липсата на любов ни тласка към външното подражание на идолите, пък било то и на американските плейбой зайчета в даден момент. Вчера, в блиц интервю ме попитаха дали не съм се замисляла за корица на мъжко списание, сякаш това е покоряване на връх в личното ти израстване и отговорих, че преди 11 години вече съм била, за мое съжаление днес.. И то без да драпам със зъби и нокти за нея, поканиха ме след първата ми поява на екран. Та така де, в онова объркано мое младежко време се сещам за още една безумица… Имаше няколко марки, с които богатите се обличахме – Долче и Габана, Фере, Кавали – плочките бяха билет за прием в обществото на „гъзарите“. Хм, сещате се нали? Същото е като с днешните парцалки на Филип Плейн, екстеншъните, филърите, острия маникюр на ръце, неспособни дори да напишат името си правилно.
Грубо ли се изразих? Благодаря! Това беше и целта. Истината не винаги означава живот в розово, въпреки скъпите очила на Диор.
Всичко с времето си, казват старите хора. Това важи и за бръчките ми. Именно те показват миговете на щастие, следите от усмивки и сълзи.
Не се сърдя на момичета, които се опитват да приличат на мен. Не обвинявам и хората, копиращи стила ми на писане, начин на изразяване и на работа… Но не съм и щастлива. Индивидуалността е вратата към успеха, а пък и аз не винаги съм перфектна – понякога допускам грешки, бързам, забравям, закъснявам, ходя по пижама до магазина, връзвам косата си на лайно и изобщо не ме е срам от това. Идеални са само восъчните статуи в Музея на Мадам Тюсо.
Защо написах всичко това ли? За да ви накарам да бъдете една идея по-самоуверени и вярващи в себе си.“

    COMMENTS