Знам една игра, в която хем си риба, хем се давиш. Ще играеш ли?

Знам една игра, в която хем си риба, хем се давиш. Ще играеш ли?

Знам за една такава игра в любовта, в която хем си риба, хем накрая се давиш. Играл ли си я? Такова било обичането. Такива са правилата. В стремежа си

Изтанцувай този танц с мен, скъпи…
В жена и в църква се влиза само с чисто сърце…
Подминах. А точно зад гърба ми пресече младостта….

Знам за една такава игра в любовта, в която хем си риба, хем накрая се давиш. Играл ли си я? Такова било обичането. Такива са правилата. В стремежа си да те убеди, че е истинска, ще те накара да се впуснеш в състезания. А ти, в стремежа си да я убедиш, че си правилният, ще се хвърлиш на драго сърце в надпреварата. На нея не и стигат действия и пълни с блясък очи. Тя иска да се доказваш. Да и покажеш, че си най- добрият.

Играта започва, когато скочиш да преплуваш най-дълбокия и студен океан с надеждата, че някой нетърпеливо те чака на отсрещния бряг. А ти ще скочиш, без да се замисляш, повярвал, че любовта си струва всички жертви. Без да знаеш колко ще плуваш, бряг въобще има ли?

Ще плуваш! Докато дъх не ти остане, докато не започнеш да усещаш пулса в главата си, докато тялото не се скове от студ. Ще пляскаш заблудено с ръце до последната секунда, докато съвсем не се задъхаш. Докато не потънеш.

Тогава, ще я помолиш за помощ, ще поискаш да хванеш ръката и. Тя ще пристъпи до теб и с най-нежните думи, тихо ще прошепне: „Дръж се! Аз съм с теб! Никога няма да те оставя!”, но няма  да те хване. Ще гледа как се давиш с остър поглед, ще те моли да не се отказваш, но няма да понечи за спасение.

И започва потъването. Право надолу. До дъното. До калта, в която ще се припознаеш. Накрая така ще свикнеш с това, че ще ти хареса. Объркал се по пътя, ще забравиш себе си. Човек ли си, риба ли си, какво си? Ще повярваш, че си риба. И точно в този момент си има друга стратегия. Да ти хвърли дългата въдица, за стръв – най-прекрасните и празни обещания. И ти се хващаш. За пореден път захапваш, повярвал, че си риба. А тя, ще те извади на сушата, за да поемеш глътка въздух и да си спомниш, че си бил човек.

„Силата да те убие има само онзи, който най-много обичаш!”

После е… Едно… Две… Три…Старт! И състезанието започва. Докато един прекрасен ден, пътувайки съм бледорозовия залез не осъзнаеш, че този океан е безкраен. Няма и посока. Отдавна си загубил брега зад гърба си и … Бум! Реалността се блъска в лицето, пукайки балоните с надежда. Моля ръкопляскайте! Рибата току-що се удави. Егати тъпата риба!

А сега се сещам и за една друга игра, в която си птица и любовта ти дава крила…

    COMMENTS