В жена и в църква се влиза само с чисто сърце…

От баба ми знам така… На жена и на църква не се обещава, защото не Божие наказание, а собствената ти съвест ще те застигне и твоите камъни, по твоята глава ще бият. Думите не се хвърлят в пространството. Щом си тръгнал да си играеш с нещо, задължително се наиграваш. При жена и на църква с празни ръце не се ходи. Може едно цвете да занесеш, но трябва да засвидетелстваш с нещо тая смиреност, с която си дошъл да искаш или да молиш. Но ти моли. С пламък в сърцето моли, моли със страст и с желание. Искай! И друго знам. В жена и в църква с празно сърце не се влиза. Защото жената, подобно на храма усеща, когато не вървиш с вяра. С чисти помисли към нея. Когато не вярваш в това, дето говориш. Когато не изгаряш в него. Горко на неверника, който е влязъл да имитира молитви. Да пали свещи, без да вижда пламъка. За какво ти е храм, щом не си чист пред него. Без вяра, това са само студени стени от камък. Жената и храма са чудато място. Вратите им са широко отворени за всички. Посрещат тихо и смирено, с топлина и спокойствие.  Чудеса правят за чистите и вярващите, и са студен камък за неверниците….
Евелина <3