В жена и в църква се влиза само с чисто сърце…

В жена и в църква се влиза само с чисто сърце…

В жена и в църква се влиза само с чисто сърце... На жена и на църква не се обещава, защото не Божие наказание, а собствената ти съвест ще те застигне

Човекът е животно. Какво ли не би направил за да бъде на върха.
Ли(ри)чни отклонения: Скитниците са просто хубави жени.
Синовете и майките. Вървят ли двама, след тях и мама.

В жена и в църква се влиза само с чисто сърце…

На жена и на църква не се обещава, защото не Божие наказание, а собствената ти съвест ще те застигне и твоите камъни, по твоята глава ще бият. Думите не се хвърлят в пространството. Щом си тръгнал да си играеш с нещо, задължително се наиграваш.

При жена и на църква с празни ръце не се ходи. Може едно цвете да занесеш, но трябва да засвидетелстваш с нещо тая смиреност, с която си дошъл да искаш или да молиш, но ти моли, с пламък в сърцето моли, моли със страст и с желание. Искай!

В жена и в църква с празно сърце не се влиза. Защото жената, подобно на храма усеща, когато не вървиш с вяра, счисти помисли към нея, когато не вярваш в това, дето говориш, когато не изгаряш в него.

Горко на неверника, който е влязъл да имитира молитви, да пали свещи, без да вижда пламъка. За какво ти е храм, щом не си чист пред него. Без вяра, това са само студени стени от камък.

Жената и храма са чудато място. Вратите им са широко отворени за всички, посрещат тихо и смирено, с топлина и спокойствие.  Чудеса правят за чистите и вярващите, а са студен камък за неверниците.

Автор: Евелина Митрева 

********

    COMMENTS