В жена и в църква се влиза само с чисто сърце... На жена и на църква не се обещава, защото не Божие наказание, а собствената ти съвест ще те застигне
В жена и в църква се влиза само с чисто сърце…
На жена и на църква не се обещава, защото не Божие наказание, а собствената ти съвест ще те застигне и твоите камъни, по твоята глава ще бият. Думите не се хвърлят в пространството. Щом си тръгнал да си играеш с нещо, задължително се наиграваш.
При жена и на църква с празни ръце не се ходи. Може едно цвете да занесеш, но трябва да засвидетелстваш с нещо тая смиреност, с която си дошъл да искаш или да молиш, но ти моли, с пламък в сърцето моли, моли със страст и с желание. Искай!
В жена и в църква с празно сърце не се влиза. Защото жената, подобно на храма усеща, когато не вървиш с вяра, счисти помисли към нея, когато не вярваш в това, дето говориш, когато не изгаряш в него.
Горко на неверника, който е влязъл да имитира молитви, да пали свещи, без да вижда пламъка. За какво ти е храм, щом не си чист пред него. Без вяра, това са само студени стени от камък.
Жената и храма са чудато място. Вратите им са широко отворени за всички, посрещат тихо и смирено, с топлина и спокойствие. Чудеса правят за чистите и вярващите, а са студен камък за неверниците.
COMMENTS