Даденост! Колко скучно, нали…?

Даденост! Колко скучно, нали…?

Здравей! Вдигам за пореден път телефона. Следва въпросът ти какво правя, въпреки че знаеш какво правя. Както обикновено. Абсолютно нищо. Скучая. Мисля

Аз съм проститутка
Подминах. А точно зад гърба ми пресече младостта….
Няма грозни жени! Има бедни жени (Красотата е скъпа)

Здравей! Вдигам за пореден път телефона. Следва въпросът ти какво правя, въпреки че знаеш какво правя. Както обикновено. Абсолютно нищо. Скучая. Мисля, премислям. От време на време се ядосвам. Разплаквам се. Отварям фейсбук и виждам хилядите влюбени снимки. Разплаквам се повече. Отегчено въздъхваш. Защо не правя нещо друго? Защо съм толкова скучна? Нямам какво да ти кажа. По-скоро не искам да го чуваш. Опитвам се да те предпазя и да съхраня малкото останало. Доскучава ти много и ми затваряш. Знаеш, че си ме разплакал, но няма да набереш скучния ми, до болка познат вече номер. Не ти се слушат тъжни и еднакви приказки.

Снощи излизах. Знаеш, че изглеждах зашеметяващо добре. Щеше да си сигурен и без да ти бях изпратила снимка. Ти самият си казвал как следиш безбройните погледи, които се плъзват по мен. Тълпите, които без да искам събирам около себе си. Аз така и не ги забелязах, знаеш ли? Никога не видях дори един, който ме гледа. И миналата нощ беше така. Докато седях на телефона, за да си комуникирам с теб, времето летеше и отново бях пропуснала 1001 събития. После някой ми го дръпна от ръцете и ми каза: „Толкова си прекрасна, а си толкова глупава. Обърни се.”  Направих само кръг около остта си. Прав беше. Бях изпуснала как някой беше отрупал масата ми с цветя. Не бях забелязала колко питиета друг ми беше донесъл. Не виждах дори и как мъжете се правят на палячовци или жената с балоните. Нищо не виждах.

И гласът продължи: „Бог всичко ти е дал. И сексапил, и красота, и интелект, и ум, и харизма, и чар, и талант. Ти луда ли си?” Замислих се. Той ми ги е дал, но аз откъде да знам, че ги имам. Никога не ми се е случвало да ги нямам. Даденост. Нещо като любовта между нас с теб. Не помня да я е нямало.

Даденост! Онова, което и тази нощ ме превърна в скучната и ревлива лейди, излежаваща се вкъщи на дивана. Нито ти, нито аз успяхме да видим, че това е просто въпрос на личен избор. Предпочетох да си остана вярна и честна на теб и затова съм на заточение. Ти вдигна телефона и се отегчи от обстановката. Не видя въртележката. Не се сети да ме поканиш навън. Не разбра, че заради тебе го правя. Игнорирах света и безкрайните покани, за да не събудя нито грам съмнения относно любовта ми към теб. Ти ми затвори телефона.

Даденост! Скучно, нали? Аз не оцених себе си, ти не оцени мен. Чудя се, как щяха да стоят нещата, ако бях приела всички онези цветя?

Автор: Евелина Митрева

Източник: Glamgirls.bg

    COMMENTS