Аз съм проститутка

Аз съм проститутка

Аз съм проститутка. Снощи правих секс за пари, за власт.... Аз съм женското начало. Аз съм Лилит! Аз съм всичко. Направих го! Продадох се! Лакирах нок

Няма грозни жени! Има бедни жени (Красотата е скъпа)
Скитниците са жени….
„Вървят ли двама“… след тях и мама

Аз съм проститутка. Снощи правих секс за пари, за власт…. Аз съм женското начало. Аз съм Лилит! Аз съм всичко. Направих го! Продадох се! Лакирах ноктите си в червено. С тях драсках сърцето му. Късах го. После изядох мъжа, изпих кръвта му. Той плака за мен, но нямах милост- напуснах го! Аз съм само една проститутка.

Боли ме главата, имам махмурлук, a устните ми лепнат. Тъмните кръгове под очите ми са достатъчно тъмни, за да покажат цвета на душевните ми терзания. Сиво! Наситено сиво…. почти като тъга. Ще си сложа скъпи дрехи за да скрия евтините синини и белези. Евтино, отвращаващо евтино…. почти като случайна любов.

Наскоро преживях тежка загуба. Загубих себе си или сама се погубих. Не помня вече. Не искам и да си спомням. Късно е, почти се свечерява. Седя на дивана с чаша кафе и си мисля, разсъждавам върху себе си, изследвам се. Снощи се опитвах да погледан в очите му, сякаш огледало. В тях не търсех огън, не търсех страст… по-скоро търсех личния си образ. Странен е този инстинкт у човека да търси самооценката си в похвални погледи от другите. Да гледаш в чужди очи и да виждаш себе си, да се блъскаш със себичното човешко начало като звяр, като хищник. Той също ме гледаше право в очите и болезненото му старание да се докаже ме пронизваше като с отровно острие точно в очните ябълки. Той можеше да си представи, че са захаросани, да ги държи на клечка, а после да ги изяде. И никога повече да не види презрението и унижението в тях. Дърпаше косите ми и галеше голото ми тяло, търсеше великия в себе си. Мереше его.

Човекът е животно. Какво ли не би направил за да бъде доминиращ. Би убил даже. Сякаш беше платил не за плътско удоволствие, а за душевна възбуда. Искаше да нахрани мъжеството си. Жената до него отдавна беше спряла да го гледа като любовник и сега той търсеше величието си в очите на изгубените души. Все едно щеше да го намери. Това беше война. Надпревара. Хищникът гонеше своята жертва, искаше да види в очите и подчинение, признание за власт. Човекът е странно същество, би се приспособил към всякакви условия само за да чува аплодисменти. Колко ли любовни легла са се превърнали в бойни полета заради този ловен нагон.

Той вярваше в управляващото мъжко начало и мислеше, че накрая ще падна сразена, ще плача в силните му ръце и ще го моля. Това искаше. Казваше, че е звяр, че е лъв и не може да бъде победен. Тази вяра го заслепяваше и не виждаше, че аз съм ловец и ако не го опитомя – ще го убия. Щях да се кача върху него и да го довърша. Представях си момента, в който ще бръкна с голи ръце в гърдите му и ще изтръгна сърцето му. Мислех за ноктите си като за остри ножове. Ще ги забия в мъжката му гръд, а после ще ги завъртя, за да може раната никога да не зарастне. В момента, когато дръпна сърцето му той ще крещи и ще моли, а кръвта ще опръска белите сатенени чаршафи наоколо. Аз мога да си представя, че това са листа от рози или сметана с ягоди. Дори ще бъде романтично, мога да запаля и свещи.

Вечерта е към края си. Лежим и гледаме в стените с празен поглед. И тази нощ не задоволихме душите си, не намерихме себе си. Той ме пита за какво мисля. „За убийство”- отговарям. После млъкнахме. Излизам на терасата паля цигара и дробовете ми се изпълват с тежък дим. Опитвам се да задуша липсата и да я тръшна сломена поне до утре. После свивам ръцете си в юмрук и ги насочвам към небето. Той ме гледа учудено, а в очите му долавям леки нотки на страх. Пита ме какво правя… Опитвам се да застрелям звездите му казвам. Бум-бум!

Ноктите ми- пурпурни…

    COMMENTS